Здравейте,

Казвам се Юлияна и бих искала да разкажа моята история за това как се запознах с Анелия и колко много ми помогна тя в доста труден и неприятен момент от моя живот.

Аз съм на 32 г. и в момента съм в очакване на най-прекрасния момент за една жена – да стана мама. В този момент емоциите бушуват с пълна сила – от притеснение, очакване и несигурност до безкрайна любов и голямо нетърпение вече да се срещна с моето бебче. Да се справя с моите емоции и да добия сигурност и спокойствие, че всичко ще мине както трябва, ми помогна Анелия.

Съвсем наскоро с нея направихме сесия относно предстоящото ми раждане, където си

представих и изживях моето бъдещо раждане, свързах се с моето бебче и запечатах прекрасна картина в съзнанието си как всичко ще мине точно както аз искам – леко, бързо и по най-добрият начин за мен и моето бебе. Благодарение на Анелия и тази специална сесия се чувствам много по-уверена и спокойна относно предстоящото ми раждането и съм сигурна, че всичко ще се случи точно така както на нашата сесия.

Освен това искам да добавя, че благодарение на Анелия и хомеопатия, която тя ми препоръча (приемах я 6 дни общо), това помогна на моето бебе да се обърне в правилна позиция за раждане. Аз много искам да родя нормално и да не се стига до операция. В последните няколко седмици бебето беше седалищно разположено и дори чаках да ми назначат дата за секцио, когато изнендаващо се оказа, че бебето се обърнало, въпреки че според лекарите в толкова напреднала седмица (39-та) шансът бе минимален.

Описаното от мен по-горе е само част от това, за което сме работили и правили с Анелия през последната година. Ще разкажа накратко как се свързах с нея и защо всъщност потърсих помощ от такъв тип специалист. Преди точно година (Март 2020) разбрах, че съм бременна (тогава бях в 5-та г.с). Това бе желана и планирана бременност, и като първа такава бе голяма изненада и радост за мен и моя приятел. Няколко дни след това, обаче и двамата се разболяхме и се оказа, че сме с Ковид. Тъй като ние боледувахме в самото начало на пандемията, положението бе много неясно и стресиращо, никой не знаеше как се процедира и се държаха с нас като прокажени общо взето. Направих си ПСР тест, който бе положителен и ме сложиха под карантина, която продължи цели 28 дни. През това време не можех да излизам, дори за да отида на преглед и видя как е бебето ми. Въпреки хилядите пъти, в които говорих с РЗИ и коя ли още не институция, търсейки съдействие предвид моето положение, никой не се интересуваше, че съм бременна и трябва да отида на преглед (а аз бях съвестна и не излизах, за да не заразя някой друг). Тогава не се знаеше, че вируса не се предава на плода. Седейки затворена почти 1 месец вкъщи, през ума ми михаваха хиляди негативни мисли и сценарии и за съжаление в последствие се оказа, че бебе няма, то просто е спряло да се развива в самото начало, когато съм се разболяла, но така и не се установи точно от какво. Може една от причините да е била вродената тромбофилия, която по-късно ми откриха. Направих аборт по медицински причини с медикаменти вкъщи. Това бе другият ужасен момент. Започнах да кървя и се оказа, че организмът ми изхвърля ембрионът, който е стоял в мен повече от месец без да е жив. Оказа, се обаче че никоя болница не иска да ме приеме, защото нямам отрицателен ПСР тест, въпреки изминалите 28 дни карантина. В този момент както може би всеки би си помислил, реших, че може и да си умра така вкъщи, без да има кой да ми помогне и да отида на лекар. Никога не бях преживявала подобно нещо, не знаех какво представлява и как ще протече – определено едно от най-неприятните неща, което може да се случи на една жена. 

След тези събития започнах да се депресирам, чувствах се ужасно, не исках да виждам никой, камо ли деца, бебата или бременни жени, ставаше ми още по-зле, плачех постоянно, не ми се излизаше, моят приятел не знаеше какво повече да направи, за да ме успокои. В един момент усетих, че той излиза от нас само и само да не е покрай мен. В този момент осъзнах, че трябва да потърся помощ, защото не исках да развалим връзката си. Моята най-близка приятелка ме свърза с Анелия и миналата година лятото започнах да ходя при нея. Дотогава никога не бях ходила на психолог или психотерапевт, но още след първата сесия с нея си тръгнах по-спокойна, с по- положителна нагласа за нещата и някак облекчена. В последствие с нея преработихме всички ужасни за мен моменти, които ми се бяха случили и колкото и странно да звучи дори открих, че има повече положителни отколкото отрицателни страни в тези събития. Постепенно с нейна помощ успях да подредя хаоса в главата си, подредихме всичко, което изживях по хронология и успях да преработя страховете, които съм изживяла. С всяка следваща сесия ставах все по-спокойна и изпълнена с положителни мисли, че отново ще забременея и всичко ще бъде наред. И така и се случи. След точно 3 месеца се

оказа, че отново съм бременна. Това бе най-прекрасната изненада. С Анелия веднага

започнахме да правим сесии за бременни, спрямо всеки триместър, където тя ми разказваше много полезни неща за пренаталното развитие на бебето и как да се свързвам с него, за да може с бебчето да изградим една изключителна връзка докато е още в моя корем. Тя също така ми помагаше да преодолея и страховете си, че предишният ужас може пак да се повтори. Вече бременността ми е към края си, и след като с Анелия направихме и специалната сесия за раждането, съм убедена, че раждането ще мине нормално и двете с бебето ще бъдем добре. Искам да й благодаря за това, което е наравила за мен до момента и разбира се и за в бъдеще! Смятам че ще ми помогне много и относно бъдещото отглеждане и развитие на моето бебче. Бих препоръчала на всеки да потърси помощта й в труден за него период и да бъде сигурен, че

тя помага и си заслужава да й се довериш, както и да опиташ този тип помощ!