Учениците избиват комплексите си чрез агресия.

– Г-жо Янева, вече започна новата учебна година. Какви модели на поведение копират според вас децата?

– Търсейки най-доброто училище, родителите често забравят простата истина, че образованието може да направи детето умно, но то ще бъде щастливо само чрез сърдечното, разумно общуване с близките и любими хора. Разбира се, децата копират това, което виждат в семейството си. Затова е важно при взаимоотношенията в едно семейство да се опази уважението. Ако родителите се провалят в това, животът става доста неудобен. Те трябва отрано да определят пред децата точни и ясни правила и граници, като едновременно с това не спират да им показват, че ги обичат. Децата не отварят сърцата си за правила, а за взаимоотношения. Одобрението и приемането са двете главни компоненти, които създават любовта в родителския баланс. Приемането показва на детето, че то само е стойностно, а одобрението – че това, което прави, е стойностно. Когато децата усетят истинско приемане от своите родители, те се чувстват сигурни. Тогава те разбират, че са ценни, че имат стойност, която не се определя от това, дали са успели, или не. По този начин научават, че са обичани заради самите тях. Редовният контрол и отчитане на резултатите развиват самодисциплина, самоконтрол и умения за вземане на решения. Много е важно родителите да бъдат информирани и обучени на тези важни умения, за които говорим, и да проявят постоянство в безусловната си любов към децата. Така ще се чувстват обичани. Много често обаче родителите бъркат безусловната любов с възпитанието без правила. Безусловната любов означава да обичаш детето си въпреки грешките, които допуска, и да му покажеш, че го обичаш такова. Добре е родителите да са наясно с психичните процеси, които предизвикват с неясните си послания у децата, и когато едно дете допусне грешка, то да бъде критикувано заради самата грешка и постъпка, без да бъде засягана цялата му личност. Условната любов действа абсолютно деструктивно върху детската психика. Например реплики от типа на „Ако си послушен, ще те обичам“ са напълно погрешни. Условната любов изкривява представата на детето за собствената му личност. Играе ролята на криво огледало. Затова според мен добър възпитателен подход е да се използва т.нар. теория на доближаването, която се изразява в търсенето на похвали. Родителите трябва да насърчават и да благодарят на децата си. Тази теория е свързана с постоянно поощряване на желаното поведение. За съжаление обаче много често ние, българите, правим точно обратното- критикуваме.

– А трябва ли да има наказания?

– Да. Но всичко трябва да е свързано с ясно договорени правила. Например детето да е наясно, че ако направи дадено нещо, то ще постигне определена цел. Това е важно за него, за да се ориентира в допустимите граници. В противен случай, когато няма санкция, детето става консуматор. Затова много често в такива случаи родителите и децата си разменят ролите – децата правят каквото си поискат и командват родителите. Затова казвам, че трябва да има санкция, но тя да е премерена. Все пак, когато отиваш на работа, се съобразяваш с вътрешния ред на институцията, в която работиш. Постоянството в постоянно договорените правила и от двамата родители не унищожава инициативността и желаното поведение, стига това наистина да е говорено правилно между родителя и детето. Много често обаче родителите искат да осъществят собствените си амбиции, като подтикват децата им да вършат неща, които не са съобразени с техните интереси. От съществено значение е родителят да има реална представа от нивото на развитие на своето дете и да е наясно с това, какво желае да учи, да тренира, да танцува и т.н. Защото, когато родителят е авторитарен, детето няма друг избор и се съобразява с него, натрупвайки неудовлетвореност и гняв. Това води до фрустрация у него. И тя се изразява в това, да правиш, което трябва, а не, което искаш. Така се стига до натрупване на доста напрежение и агресия, която може да бъде насочена в две посоки. От една страна, към други деца, съученици, по-малък брат или сестра, или да бъде насочена навътре. Това е така наречената автоагресия, която впоследствие води до депресия.

– Кое точно поражда детската агресия и какво да направят родителите, за да я предотвратят?

– Поражда се от лошите взаимоотношения в семейството. Неглижирането на децата от страна на родителите води до това. Не е тайна, че българското семейство е в сериозна криза и много бракове се разпадат. Децата са поставени в условия да се съобразяват с новите приятели и партньори на своите родители, с доведени братя и сестри. Тъй като ние като родители сме притиснати да се занимаваме с хиляди неща, не ни остава много време за децата ни. Затова често не знаем как да разговаряме с тях. Обикновено си говорим само за училище, особено в юношеската възраст. А децата имат нужда да споделят как се чувстват, какви впечатления имат. Децата не са само ученици, те са и в социалната роля на дете. Освен това, когато в едно семейство има агресивно поведение между самите родители, това се приема за нещо нормално от децата и те започват да се държат по същия начин. Неслучайно момичетата, чиито бащи пият или бият съпругите си, се женят за същия тип мъже.

– Избиват ли децата някакви комплекси чрез тази агресия?

– Да, избиват комплекси – това, което не получават под формата на обич и внимание. Необходимо е родителите да показват на децата си, че ги обичат. Засвидетелстваната любов е тази, която изгражда у децата чувство, че заслужават да са обичани. А когато се чувстват обичани, имат увереността, която им трябва, да създадат приятелства извън семейството си. Много момичета се съгласяват да водят сексуален живот, тъй като искат да докажат, че са привлекателни и заслужават любов. Пълноценните отношения с родителите създават у детето инстинкт, че то е ценно и обичано. Също така, че е някой, за който си струва да се грижиш. Тези деца могат да се адаптират по-лесно в непозната среда и рядко губят контрол над своето поведение. Ето защо е много важно семейството да си е на мястото. Когато това не е точно така, се стига до така наречените девиации в поведението. Те са свързани с агресия, с бягане от училище, с ученическо насилие, склонност към зависимост. Много е важно и времето, което родителите прекарват със своите деца. Погрешно е схващането, че когато детето порасне и стане юноша, то не се нуждае от внимание. Това не е така, защото повечето тийнейджъри споделят, че биха се чувствали много по-добре, ако някой възрастен човек ги изслуша. Те искат да има някой, пред когото да мислят на глас и който да ги подкрепи. Когато има добра доверителна връзка със собствения си родител, възрастта на прехода преминава по по-безболезнен начин. Много е важно родителите да знаят, че времето, което имат да отделят, изслушат и разберат юношата, е сега. Те не разполагат с миналото или бъдещето. Доказано е, че тийнейджър, който има добра връзка с родителя си, много по-рядко е склонен към опасно поведение. От присъствието на родителя зависи дали детето ще оцелее. Съпричастността на родителя е ключът към повеждането на юношата през бурните години на пубертета.

– Каква е ролята на учителя тук и как може той да помогне на едно агресивно дете?

– Образователната система у нас не предлага на децата среда, която да ги стимулира. Напротив, тя консервира у тях напрежение. Истината е, че децата правят това, което трябва. Учат различни неща, но имат много малко алтернативи на свободни часове, на извънкласни дейности. Именно тук трябва да бъде поставен акцент. Да могат училищните психолози да работят с децата и така учениците да правят това, което те искат да се случва в училище. Също така трябва да сме наясно, че у детето може да се породи агресия и ако е потискано от учител. Тогава то не може да реагира или не знае как. Така се натрупва гняв. Представете си как се чувства дете, върху което учителите изливат всички негативни емоции. Или пък непрекъснато му повтарят колко е глупаво и как не е направило нещо по правилния начин. Има много случаи на психически затормозени деца заради неправилния подход на учителки. Особено децата от 1-ви до 4-ти клас са много чувствителни към своите учители. Приемат ги за авторитет. Докато при големите преподавателят е такъв само ако той уважава себе си и децата като личности. Всички педагози обаче, които демонстрират какъв стаж имат и как силата е у тях, не са от печелившата страна. Такъв начин не води до уважение на учениците.

– Какви стават агресивните деца, когато пораснат?

– Когато се намерят причините за агресията и се проведе терапия, то агресорът няма да остане. Проблемът е, че започваме да работим с деца, които са направили нещо. Много добре би било, ако се грижим за тях преди това. Затова искам да подчертая, че образователният министър Йорданка Фандъкова е единственият, който още с първите си публични изяви обърна сериозно внимание на въпроса за агресията и за това, колко е необходимо да има психолози в училищата и тяхната бройка да бъде увеличена. В момента, ако децата в едно учебно заведение са под 1200, за тях отговаря един психолог.

– Това, разбира се, е крайно недостатъчно.

– Така е. Затова министър Фандъкова постави един съществен акцент. Психолозите са хората, които заедно с учителите ще направят така, че децата ни да пораснат образовани и психичноздрави. От 13-годишния си опит мога да твърдя, че досега училищните психолози не бяха приоритет на държавата. Винаги се сещат за психолозите едва когато се случи нещо лошо. Сега ние можем да влизаме само в часа на класа. Според мен е добре да има алтернативи под формата на СИП или ЗИП, където да се водят разговори с учениците. Затова казвам, че е много важно да има превенция, а не да се работи постфактум. В тази връзка много често съм се опитвала да правя т.нар. училища за родители. Само че или срещам съпротива от страна на родителите, или от страна на училищата. За да няма агресия у децата, е много важно родителите да бъдат обучени как да бъдат добри родители.

– Губят ли интерес децата към училището, както непрекъснато се твърди?

– Наистина има часове, които са им безинтересни. Може би е добре да се промени по някакъв начин работата там – да се въведе дискусия, материята да се преподава по различен начин. Но за целта е важно учителят да е заинтересован децата да научат нещо.

– Но има учители, които не са достатъчно мотивирани да направят това и тук се изтъкват най-вече финансовите причини.

– Така е. Вярно е, че учителите не са достатъчно добре заплатени. Затова е добре да се помисли за едно по-добро заплащане за достойния труд на хората.

– Как влияе чалга културата и различните риалити формати върху поведението на децата?

– Децата подражават на това, което виждат. Спомням си, че когато бяха нашумели тези герои от кеча, учениците непрекъснато копираха това поведение. Биеха се, защото според тях така е редно. Аз не виждам като култура това колко ги обогатява. Затова е много важно семейството да изгради ценности, които са устойчиви, и когато премине периодът на чалгата, да разберат, че това не е толкова важно.

​