Mного важно за адаптирането на първокласника е семейството му да си „бъде на място“. Родителите трябва да бъдат наясно, че в живота на децата им настъпва коренна промяна. Първолакът доказва „на сериозно“ своята самостоятелност и отговорност пред възрастните. Това е т.нар. психологическо отбиване, което невинаги протича гладко. Преведено на езика на чувствата за детето, да стане ученик, означава да се приобщи към света на големите, да придобие увереност в собствените сили, с което се полагат основите на истинско емоционално и социално съзряване.

Системното общуване между родители и деца е най-важният фактор за успешен старт в училище. Естественото любопитство, безкрайните въпроси трябва да бъдат задоволявани на момента. Важно е как ние, родителите, насищаме времето с децата си. Дали мълчим намръщено, предъвквайки вътрешно проблемите на деня, или оставяме телевизора да запълни с глас и картина целия хол. Всеки миг, прекаран пълноценно с детето – и приготвянето на вечеря, може да се превърне в приятен урок, за да даде на детето множество информация. Много е важно да изживяваме истински мигове всеки ден с децата си.