– Г-жо Янева, каква е причината за зачестилите напоследък  прояви на агресия сред учениците?
– Агресията съществува не от вчера, но обикновено реагираме на  проявите й, когато се случи нещо по-шокиращо. Не се набляга на превантивните  мерки, не се обръща внимание на въпроса защо се случва насилието. Причините са  доста, но ключов фактор за детската агресия е семейството.
– Децата от богати или децата от по-бедни семейства са  по-склонни към агресия?
– Не мога да кажа, че има ясно такова разграничение. Винаги  агресивното поведение е свързано с някакви липси. Често зад него се крият  комплекси. Това, че детето е презадоволено, не значи, че емоционалните му  резервоари са пълни и че се чувства зачитано и обичано от собствените си  родители. Много честа грешка на майките и бащите е, че когато купят скъпи  маратонки и задоволят външната страна на нещата, мислят, че са изпълнили  задълженията си. Но дали са отделили достатъчно време да говорят с детето?  Незадоволеността на емоциите се излива в други посоки.
– Как можем да познаем, че едно на пръв поглед примерно дете е  склонно да прояви агресия?
– Агресията има две страни – тя е свързана, от една страна, с  насилника и от друга – с насилвания. Едно дете, което е подтискано от  съучениците си, например защото учи повече, постепенно натрупва агресия. В един  момент може да избухне, да се отпуши като тапа от шампанско и да направи нещо,  което не е свързано с неговото суперпримерно поведение до момента. Но съществува  и непряка агресия. Например ако едно дете е притискано по някакъв начин от друго  дете или от учителка и не може нищо да направи, защото факторът, който го  подтиска, е по-силен от него. Тогава агресията се насочва към по-малкия брат или  по-слабото приятелче.
– Кои са най-честите комплекси, които правят децата  агресивни?
-Половото съзряване е много тежка възраст, децата преливат от  хормони. В този период начинът да бъдат забелязани и да компенсират нещата,  които не им достигат, е чрез малко по-арогантно поведение. Когато наистина бъдат  оставени да си счупят главата, в рамките на разумното, разбира се, те трупат  своята опитност. Колкото са по-пробващи и по-експериментиращи, толкова по-добре  се реализират като възрастни. Стават лидери, знаят какво искат и какво правят,  няма да бъдат конформисти, които винаги се съгласяват и не могат да защитят  собствените си позиции.
– Какво може да се направи, за да се предотврати  агресията?
– Трябва много да ги обичаме. Всички – и родители, и учители, и  психолози, и обществото да обърне внимание на бъдещето на държавата. Трябва да  се създадат възможности в училището децата да могат да участват в различни  извънкласни дейности, където да бъдат забелязани и оценени.
 
 
Интервю във в.Телеграф