Здравейте,

 

Майка съм на две момчета, и двете родени секцио. До скоро не можех да говоря за това как и защо са родени по този начин - изпитвах огромна вина, най-вече с първото си детенце, което беше седалищно, а много исках да го родя по естествен начин. В крайна сметка след многократни разговори с акушерката ми, реших да бъде секцио, най-вече заради рисковете. Обаче най-близките ми хора нямаха доверие, че това е правилното решение, и много често разговорът тръгваше в тази посока, при което аз нямах отговор, не се защитавах, защото и аз чувствах несигурност и вина, че съм избрала “лесния” път. 

Това чувство продължи години наред, много след самото раждане. Докато не потърсих Анелия за предизвикателства, които срещахме с първия ми син. В началото тя започна да разплита от къде идват тези предизвикателства и лека-полека чрез различни техники успя да ми помогне да преодолея това чувство, да приема и най-вече да вярвам в решението си, че е било най-правилното за мен и за детето ми. Малко след последната ни среща с нея всъщност бяхме в парка със сина ми и той ме попита, без контекст, без предистория, за това как е роден. Тази тема преди година ме натъжаваше изключително много, на първата ми среща с Анелия доста плаках, а тя само задаваше въпроси! А онзи път в парка отговорих спокойно, само с леко потреперване на гласа, че няма значение как е родено едно бебенце, важното е да е здраво. Сега съм още по-уверена в своя избор и дори да обсъждаме тази тема отново, не чувствам огромната вина, която преди ме смразяваше, а просто приемам и себе си, и направения избор, и мнението на околните. Освободете се от това, прекрасни майки, вие го заслужавате. Децата ви го заслужават.