Казвам се Мария и посещавам училището за родители на Анелия вече няколко месеца. Винаги съм вярвала в полезността на подобен сорт трейнинги и този път също не се разочаровах. Не съм тип човек, който си губи времето с глупости.

Записах се с очакването да разбера повече за моето дете, за неговото психическо и интелектуално развитие. Синът ми е на 2 години и е имало моменти, когато не го разбирам и това ме изкарва извън равновесие. Моята изнервеност не се отразява добре на детето. Чудя се понякога какво ли си мисли, когато озверявам срещу него и му крещя.

Едно от нещата, които научих в училището е да не приемам лично, когато детето ми се противопоставя. И наистина, когато започнах да го наблюдавам внимателно и да не реагирам така, както обикновено се получи. Вече съм по-спокойна и сдържана. “Чета между редовете” и не държа детето ми да се държи според моите очаквания, а да бъде такова, каквото трябва да бъде за възрастта си.

Изпратих детето ми на детска ясла още на година и 4м. , въпреки, че имам възможност да си позволя гледачка. Смятах, че момчето трябва да се отдели от майката рано, за да не стане женчо. В училището научих, че по принцип детето има най-голяма нужда от майка си до 3г. Започнах да компенсирам – да му обръщам повече внимание след като го взема от градина и това веднага се отрази положително на нашите взаимоотношения.

Училището ме направи по-самоуверена като майка. Винаги съм имала съмнение, че няма да се справя, че не съумявам да контролирам нещата, но сега доказах на себе си, че съм подходила по най-правилният начин към моето дете.

Сега разбрах, че нуждите на моето дете са индивидуални и различни от моите.Чувствам се подготвена с информация относно неговото емоционално и интелектуално израстване.

Хареса ми, че лекторът цитира личен опит. Така ми създава усещане за близост и съпричастност, а не просто представяне на някакви си световно доказани факти срещу заплащане.