Тръгването ми на ‘Училище за родители’ беше много спонтанно и изпълнено с голям ентусиазъм и очаквания. Едновременно с това нямах идея какво предстои или какво точно ще науча. Действителността надмина очакванията ми поне няколко пъти, та дори и ги задмина.

Посещавам училището вече около година и мога да кажа, че за това време разбрах много повече за децата си и как да се отнасям с тях, отколкото през всичките 7 години, в които вече съм родител. Тук е мястото да кажа, че имам 2 дъщери – на 7 и1/2 и на 4 години. С едно дете е сложно, особено когато съчетаваш работа, домашни задължения и се мъчиш да се вкараш в обувките на ‘добър’ родител (ако въобще е възможно да съществува такова определение). С две деца е неочаквано! Как да се отнасяш с едното, ама голямото ревнува ли, а на малкото да се караш ли?!? Въпроси, въпроси, а отговорите сякаш са острова на съкровищата, за който обаче ти нямаш карта. И точно тогава в моя живот дойде училището за родители, не случайно, рабира се.

Научих неща за децата си, които не ми бяха минавали през ума и не бях срещала в нито една книга, а аз уж четях и се образовах в тази посока. Разбрах как да се отнасям с децата си, как да преценявам сама кое е правилно и кое не (съдейки преди всичко от самото дете, а не от общо приетите норми). Усетих се като много по-уверена в себе си и в средата около мен. Бих могла да кажа, че сега дори не се изнервям и много рядко губя контрол. Все едно притежавам вълшебна пръчица и просто махвам с нея и ‘Хоп’ – чудото става – стаята е оправена, децата са щастливи от факта, че са се справили сами, играта е забавна, усмивките са много повече от сълзите и всички са щастливи – и децата и родителите.

Е, разбира се, всяко хубаво нещо изисква и усилие. За да се науча (аз все още се уча) да бъда търпелива, да говоря на един език с децата, да ги слушам и да разбирам, това което ми казват, се изискват много тренировки, мисъл и самодисциплина. Стига човек да иска да постигне резултати – всичко е възможно.

Училището, на което ходя, е доста по-различно от всичко, с което съм се сблъсквала до сега. Една тема се дискутира колкото е необходимо, дават се практически примери, отговаря се на въпроси. Целта е да се погледне от един друг, различен ъгъл на децата и на родителите. Да се счупят разбиранията от предишните поколения с цел да се отгледат едни уверени в себе си, с добро самочувствие и висока самооценка, умни и разсъждаващи деца.

За да постигнем това като родители, е важно обаче, да разбираме и самите себе си. Именно тук ‘училището’ на психолог Анелия Янева се включва точно на място, и докато изучаваш емоционалното развитие на децата си, разбираш безброй интересни факти за самия себе си.

Моя съвет към всеки родител е да опита. Няма по-голямо богатство от децата, нека ги обичаме безусловно, нека ги убедим в това, че са уникални и неповторими!